Отдел за разработка и подобрение

От доста време тъмни мисли мъчеха бедният инжинер... дали това не беше пробуждащата се отново тъмна страна на изтормозената му през вековете душа? .. или беше просто алкохолът? той никога така и не разбра, но фактите си бяха факти - имаше работа, а когато нямаше си я създаваше!! въпреки честите посещения в кантината резултатите бяха на лице, особено рязко контрастиращи с работата на другия инжинер..

дали тези тъмни мисли го накараха да прибегне до това си изобретение не стана ясно, но то вече функционираше! дори преди завършването му негов модул бе инсталиран на скаутският кораб, който Неро така силно настояваше да бъде закърпен и модифициран.. и нямаше много за кърпене, а в докладът за ремонтните и довършителни работи така и не се споменаваше за.. модулът

модул, част от система първоначално разработвана с едничката мисъл за непрекъснато следяне на Драутран (да се свети.. всичкото и ), но по-късно прераснала в "Корабна Наблюдателно-Отбранителна Система за Изпепеляване и Парализиране" - накратко КНОСИП

системата бе инсталирана абсолютно навсякъде и служеше за целите си перфектно - никой неможеше да припари до кораба и той бе защитен от всякакъв вид шпионски атаки и дребни саботажи.. а и всички малки тайни бяха показани и узнати от инжинера.. и това го направи unhappy

разбира се по всяко време контролите и можеха да бъдат интегрирани в главните командни модоли на корабът, по-широката и употреба ограничена посредством няколко по-специфични настройки.. но инжинерът точно сега нито мислеше за това, нито се радваше на успехът си от завършването на сложната защитно-наблюдателна система..

точно сега, пребит и в кърви, заслепен от ярост и стискайки гневно зъби, той инспектираше височината и здравината на един удобен трегер в инжинерния отсек, като забързано пресмяташе на листче хартия дължината на необходимото въже и времето нужно на примката за да отнеме последният му дъх..

"а сега да намеря въже.."

лош токов удър накара и без това мижавото осветление да премигне за малко повече от три секунди, отнемайки и малкото останала визуална информация за заобикалящата го среда.. със звучно тупване инжинерът се спъна в онези крачещи роботи, силно наподобяващи тостери и си размаза главата в нахвърляните железа отпред..

.. премигване на светлината

.. премигване на здравото око..

кръвта се стичаше по металната рампа, а инжинерът остана да лежи така...

(с тевтер и разбито сърце в ръка)


.. (търсейки въже )

п.п. .. последната му мисъл беше "ако никой не се сети да ме намери ставам и отива да си лягам!" ( )

Да разбирам ли че има едно свободно място за инженер?

ти луд ли си, бе? инжинера е кораво копеле, ама още не го знае

Пфф, аз почнах да си пиша автобиографият.Ще включва това че въпреки очевидната си несръчност в ръцете имам корава глава и срока ми на годност е достатъчно дълъг

Ъм, някой би ли го намерил, че съм зает в момента? :/

много силна.. не, УЖАСНА болка в главата.. просто нетърпима.. Инжинерът не беше толкова глупав за да се опитва да се размърда, опитас просто повдигане на клепач.. АААУУУ.. мъка.. мъка. И все пак трябваше да стори нещо, ТЯ беше там, а той.. лежеше като непотребен парцал ТУК.. НЕДОПОСТИМО!! Миналото му го учеше на поне толкова..

"get up... GET UP YOU USELESS .." болката.. (дъ пееейнн..)

не бе сигурен дли е повече физическа или душевна, но бе преживял какви ли не лайна... трябваше да се съвземе!

премигване.. мъглива едноока картина

премигване.. по-малко мъглива все още едноока картина

инжинерът отстрани започналата да се съсира върху другото му око кръв и с бавни, премерени движения понечи да се изправи. равновесната му точка беше някъде през три помещения в дясно.. лошо, мнооого лошо

все пак полу-изправената му стойка му вдъхна известен кураж за ситуацията и той се опита да помръдне на метър. с така положените усилия се добра до едно ком табло от което започна да черпи информация за така злочесто изтеклото време.. а и все пак модолът му веше активен..
(както и дявол знае колко още простотии)

*Бургуул отиде до него той бе обаркан и готов да убие някого току що научил за случилото се*

- Знам че ти е гадно но... можем ли да намерим някакво летателно средство... и един бластер че моя не го бива...

сеееенки, гробовно надвиснали сенки! плътен воал от мрак, а в него смъртоносна бъркотия. ето това представляваше инжинерното, или поне така Uthark искаше другите да мислят.. не, че някой се беше засилил да влиза тука - при най-благоприятни условия повечето посетители излизаха с по 2-3 контузии, а сега.. създадената от инжинера маскировачна бариката вършеше прекрасна работа.. самият той се бе превърнал в сянка - не спеше, не ядеше, не.. пиеше! слаб, рошав, небръснат.. неугледен. кървясалият му поглед шареше лудо и следеше с нечовешка прецизност непрекъснатият работен процес на неуморните друиди. от ярки волтови дъги, до тихо жужене, през претапяне и уформяне на сплави, чак до изработката на финна електроника от ранга ховър буре с бира + дистанционно!

"дааа.. всички бяха твърде заети да се състезават в изтърканият театър на могъществото.. всички те бяха забравили за тях, за.. Нея.." - мислите на инжинера дълбаеха като солна киселина и допълнително добавяха за ширещата се лудост - "но не и аз! не и когато Тя имаше нужда от.. мен.." - в главата му като рекламен банер се редяха болезнено непрестанно думите и, достигнали до него Силата знае как..

Drautran написа:

"Взимай кораб и идвай да ме забираш! Яко съм загазила.. отново. И пак разчитам на теб. А и не забравяй, че аз съм ти спасявала живота също!"

и той нямаше да я остави, не и докато още може да стори нещо.. разбира се - намирали са се и в по-големи лайна, сега не беше толкова трудно.. почти не беше нищо и все пак.. все пак беше отвикнал.. от време на време сверяваше нещо с чертежите..







.. и тихо си повтаряше - "знаех си, че трябва да са някъде тук, знаех си.."

нарече го Slum Galeon!