Кралство Ангмар
(анализ)
1. Aнгмарският крал, преди и след да се превърне в Краля - Вещер :
1.1 2200/51 ВЕ - Първи сведения за назгулите.За първи път се появяват във формата на духове;отиват в света на сенките, след като Саурон е сразен в битката на последния съюз.
1.2 1300 ТЕ - Кралят – чародей се появява отново; основава кралство Ангмар, от
Което започва набези към Арнор.
1.3 1974 ТЕ - Завзема столицата на Северното кралство.На другата година бива отблъснат,
благодарение на обединените сили на Глорфиндел, Кирдан и Еарнур.
1.4 2000 ТE - Назгулите се появяват отново.Излизат от Мордор през прохода Кирит Уннгол
и обсаждат Минас Итил.
1.5 2002 ТЕ - Пада Минас Итил; палантирът на кулата е пленен. Кулата е преименувана на
Минас Моргул.
1.6 2043 ТЕ - Повелителя на назгулите предизвиква на двубой крал Еарнур. Кралят не отговаря
на предизвикателството.
1.7 2050 ТЕ - Второ предизвикателство от страна на Краля - Чародей. Този път Еарнур тръгва
с малка група от рицари към портите на Минас Моргул. Повече никой не чува за него.
1.8 3018 ТЕ - Единствения се завръща.
1.9 3019 ТЕ - Краля – Вещер пада сразен в битката на Пеленорските поля.
Първото появяване на назгулите е през 2200/51 г. от ВЕ. Никъде не се споменава, кой точно е
първият назгул, но се предполага, че това е Краля - Вещер. И той, както и другите назгули е бил човек от знатно потекло, може би дори крал. А Саурон, познавайки слабите страни на хората – жажда за повече сила и власт, и трудно устояване на предложените изкушения - лесно е подлъгал жалкото човешко същество да приеме даденият му в дар пръстен. Може да се каже, че черният капитан е бил най - покварен от деветимата, на които са предложени в дар пръстени :
„смъртен,който пази един от великите пръстени, не умира, но и не израства и не се изпълва с живот, той просто влачи съществуванието си до тогава, докато всяка една минута не стане тежест за него. А ако слага пръстена за да стане невидим, започва да вехне : става невидим за постоянно и блуждае в сумрака под взора на мрачната сила, която управлява пръстените.Да,
рано или късно, ако е по -силен и първоначалните му намерения са били добри, силата и намеренията му ще изчезнат и рано или късно мрачната сила ще го погълне.”
За да бъде заробен първи под властта, на пръстена който носи черният капитан явно не е
имал никакви добри намерения, нито пък някакви скрупули, относно това как ще постига
целите си, Има още един факт, който доказва, че именно Кралят - Вещер е паднал първи в
Сауронова власт - именно кралят - магьосник е предводител на останалите назгули. Саурон
не би позволил най -верните му слуги да бъдат предвождани, от някой наскоро попаднал под
влиянието на скверната му сянка. По - логично изглежда да повери мястото на предводител,
на някой отдавна погълнат от пръстена,някой чиято покорност е безусловна. И не на последно място, този някой трябва да е по - силен от останалите осем назгула. Кралят - Вещер отговаря
на всички горе изброени качества, и не случайно той е предводителя на най - страшните Сауронови
слуги.
След битката през 3441г. от ВЕ., в която Саурон е сразен духовете на пръстена потъват в сенките, но през 1300г. от ТЕ, ненадейно се завръщат.Предводителят им отива на север и основава мрачното си кралство, орките от мъгливите планини нападат джуджетата.Един мащабен план е пуснат в действие.
„Било в началото на царуването на Малвегел, когато злото дошло към Арнор.” Ангмарският крал
Започва военна кампания срещу Северното кралство. Орки, зли хора и други мрачни създания атакуват Арнор, докато през 1409г. от ТЕ Ангмарският крал не нахлува дори в Гондор.
Крал Арвеелег първи е убит, а кулата на Амон Сул е разрушена.Целта на кампанията е наполовина постигната - да се отклонят възможно по голям брой от армиите на Арнор и Гондор
да бъдат отклонени за справянето със заплахата идваща от към Ангмар. А бедите за противниците на мрачния капитан нямат край - Осилгилият изгаря и палнтирът е изгубен.
Бунтовници избягват и завземат Умбар. Крал Алдамир е убит във войната с Харад и Пиратите
от Умбар.Голяма чума опустошава Гондор, а през 1640г. от ТЕ Мордор е оставен неохраняван.
От всичко изброено се вижда, колко блестяща стратегия използва Краля - Вещер - докато подлага
на безмилостни атаки Арнор, Гондор не може да се притече на помощ, защото защитава собствените си граници от нападенията на Харад и пиратите от Умбар. А това че Мордор е оставен без охрана позволява на останалите назгули да го завладеят и да подготвят почвата
за завръщането на Саурон .
А на север усилията на Ангмарския крал най – сетне се увенчават с успех - през 1974 Северното
кралство престава да съществува. Кралят - чародей опустошава Артедаин и превзема Форност.
Когато на следващата година е разбит при Форностката битка Кралят - чародей напуска севера.
Но оттеглянето на краля – магьосник е само привидно. През 2000г. от ТЕ Деветте излизат от
Мордор и обсаждат Минас Итил. През 2002г. от ТЕ кулата и палнтирът намиращ се в нея падат в ръцете на назгулите. Така и тази кампания се овенчава с успех - пленен е един от палантирите, а градът ще бъде изходна точка на всички бъдещи кампании срещу Гондор.
През 3018г. от ТЕ вниманието на Върховния назгул е привлечено от едно, от най - важните
събития на епохата - Единствения отново се появява. Кралят - Чародей, заедно със останалите
назгули, препуска към Графството в опит да залови носителя на пръстена. Въпреки че не успява
да залови Фродо, Черният капитан сполучва да го рани на Бурният връх. По - късно предводителят на Назгулите продължава преследването до Брода на Ломидол, където магията на
Елронд и Гандалф - Сивия сполучва да завлече Деветте и конете им по течението на реката, като
така назгулите са лишени (временно) от средство за бързо придвижване, и от досег със света на живите. Но това неудобство било отстранено, а конете на духовете на пръстена били заменени с
летящи зверове, чрез които можели да се придвижват много по - бързо. Чрез зверовете си, назгулите всяват много по - голям ужас, който успешно използват като оръжие при обсадата на
Минас Тирит .
По време на битката на Пеленорските поля крал Теоден пада убит от Краля - Вещер.
На Пеленорските поля черният предводител среща „смъртта” си - пронизан от острието на хобита Мери. Въпросът за гибелта на върховния назгул е спорен. Известно е че докато Единствния е цял назгулите фактически са безсмъртни. Това от своя страна, доказва че е
възможно Краля – чародей да е загубил само възстановилата си физическа форма.
2. Кралство Ангмар :
2.1 1300 ТЕ - Кралят - Вещер основава кралство Ангмар със столица Каран Дум.
2.2 1409 ТЕ - Нахлуване в Гондор.
2.3 1974 ТЕ - Северното кралство е унищожено.
2.4 1975 ТЕ - Кралят - чародей е разбит във Форностката битка.Бяга от севера.
Доколкото е известно през 675 - те си години съществуване Ангмарското кралство няма съюзници. Политиката водена от владетеля му е чисто експанзивна, насочена пряко срещу
Арнор. От агресивният вид политика се забелязва, че военната „машина” на Ангмарското
кралство е особено ефикасна : постоянно се бълват батальони от орки, който както и в Мордорската армия, са основна ударна сила. Ангмарският крал попълва редиците си и
със зли хора, които се прекланят пред мощта му. В източниците се споменава и трети
вид войска обобщен с думите : „ и други зли създания”. Последните думи ясно показват
наличието на тролове и вълци в Ангмарската войска.
Икономиката на Ангмар се гради както на денонощният труд на орките, така и на робският
труд на хилядите пленници.
Ангамарското кралство е перфектно устроена бойна машина. Машина, която никой и нищо
не може да победи. А че все пак Ангмарското кралство се разпада под ударите на гондорските
армии и двама от най - силните елфи през Втората Епоха е само дребно неудобство за Краля-
Вещер. Кралството му е изпълнило двете си основни преназначения - унищожаването на Арнор
и отклоняването на вниманието от земите на Мордор, за да може да бъдат завладени по - лесно
и техен господар отново да бъде този, на когото винаги са принадлежали - Саурон.
За всички фенове на чичо Сау специален поздрав от мен
Индекс 
Галерия 
Търсене 
Вход 
Чет Сеп 06, 2007 11:21 am
разчувствах се...
)
