Спасителната акция

С току-що спуснати крака за кацане, "транспортният" кораб "Фринк!" плавно се спусна надолу, докато не достигна палубата на хангара. С едно глух "дум" корабът се приземи. Секунди по-късно рампата беше свалена и по нея слезe Лийт, модифицираният дроид-техник и пилот на кораба. Набързо се огледа и след като видя това, което търсеше, тръгне към Сержанта, съпътстван от механичното тракане на краката си. Леко кимване и после каза:
-Както пожелахте, сър, корабът Ви е тук. Бих ли могъл да попитам обаче за какво точно Ви трябва?
Протягайки се да го хване за рамото, Сержант Дади отговори с усмивка:
-Да, би могъл. Обаче няма да ти кажа. Всичко по нея е окей, нали?
-Да, сър. Системите са в пълна изправност.
-Отлично! Къде е Жабчо?
-Вътре, сър. Извърша рутинен преглед след кацане,
-Добре тогава, няма да го прекъсвам. Предай му много поздрави и подгответе кораба за нов полет. - Сержантът бръкна във вътрешността на якето си и извади един датапад - Дай това на Жабчо. Списък с нужните ни запаси. Кажи му да ги вземе от склад 34, ок?
-Да, сър. - отвърна дроидът, взимайки датапада от ръцете на собственика си.
-Браво на теб. Ще се върна да ви нагледам след няколко часа - с нова усмивка сержантът потупа дроида си по гърба, след което се завъртя и излезе от хангара, запътвайки се към залата за брифинг.

*Петнадесет минути по-късно*
Сержантът стоеше в центъра на залата с форма на амфитеатър. Като на стадион множество седалки бяха наредени една над друга в кръг около холопрожектора, намиращ се в центъра.. На него беше изобрзена една единствена планета - Кесъл. Сержантът нервно потрапваше с крак, периодично поглеждаки ръчния си часовник и чудейки се къде, аджеба, са всички. Ако хората, на които беше пратил повиквателно, не се появят до три минути, мислеше си той, "Безсмъртен" за пореден път ще има пребоядисани коридори . . .

Ехххх...Писна ми да ги чакам тея хора само пият и накрая никва работа не праят аре се стегнете де.Ам междодръгото кога ще нападаме.

Матаул лъсна до блясък унифирмата си и се затича към залата за брифинг. Вратата пред него се отвори той влетя с доста виска скорост , но все паксе закова на място пред сержанта , отдаде чест и зае посоченото му място(само се надяваше за тази мисия да ги снабдаят с нови хубави оръжия).

Нахлузвайки Мандалорянската си униформа Келборн чу:
*"Всичко да се явяр в стаята за брифинг"*
Крачейки бавно и тешко той влезе в стаята кимна на Дади ,седна и зачака...

-Трима от четирима! Не е зле, но се надявах на повече. Нищо, редник Ради ще пребоядисва кораба ми, докато пътуваме!

Изказването на сержанта породи усмивки по лицата на тримата души в брифинг залата. Всички усетиха, че им се е разминало на косъм едно безкрайно страховито наказание.
-А сега, господа, нека поговорим по същество - Дади извади от джоба си дистанционно и го насочи към холопрожектора. - Както, надявам се, вече сте се досетили тази планета е Кесъл. На всички ви е известно, че на 'Безсмъртен" бе наредено да правземе планетата. Поради тази причина изпратихме разузнавателен отряд, състоящ се от двама души - Ефрейтор Нерадас и специален агент Драутран.

Дади натисна бутона на дистанционното и картината на прожектора се смени. Вече изобразяваше двама души.
-В случай, че не ги познавате - това са те. Няколко часа, след като започнаха мисията си, мичман Сангуинис докладва, че сме загубили контакт с тях и не успява да се свърже повторно. Което може да означава много неща, но със сигурност означава едно нещо - че се нуждаят от помощ. И двамата са опитни, разполагат с широк набор от умения. И въпреки това досега не са възстановили контакт с нас . . . което означава, че са затънали до гушите.

Сержантът млъкна за малко, оглеждайки хората в залата. После продължи:
-Затова ние ще организираме спасителна акция. Тъй като не знаем срещу какво сме изправени не можем да хвърлим директно "Безсмъртен" в битката. Затова ще ползваме моя кораб - ново натискане на дистанционното и прожектара показа корелианския транспортен кораб "Фринк!" - И преди да си казал каквото и да е, Келборн, за визията й, имай предвид, че ако не ти харесва, ще помагаш на Ради за пребоядисването й, ясен ли съм?
Сержантът гледаше с полу-хищна, полу-дружелюбна усмивка човекът в мандалорианската броня.
-Сега, нека продължа. Спасителната група сме ние четиримата плюс Летец Ради. Имайки предвид невъзможността на Нерадас и Драутран да разузнаят вражеските позиции и предадат полезна информация към "Безсмъртен", това също се превръща в наша цел. Повторен провал обаче няма да се толерира, просто защото би било нелепо Републиката да изпрати спасителен отряд, който да спаси спасителния отряд. Затова преди всичко стои разузнаването. Но няма, повтарям НЯМА да напуснем планетата без Нерадас и Драутран, ясен ли съм?

Дади огледа хората пред себе си. На лицата на всеки един от тях беше изписана готовността и решимостта, които ги правеше най-добрите бойци в Републиката. Само се надяваше да имат и нужните умения, за да успеят в тази операция.
-Отлитаме след три часа. Пилотът ще е Летец Ради, а навигатор ще е дроидът ми. Тъй като "Фринк!" разполага с, хъм, уникална сенсорна система, позната единствено на мен, тя се превръща в моя длъжност. Редник Матаул, редник Живкоо и лейтенант Келборн - вие, преди всичко, ще отговаряте за оръжията на кораба. Имайте предвид, че за да стигнем до повърхността на Кесъл най-вероятно ще се наложи да си пробием път с бой през вражеската флота. Не знаем с какво разполагат, но съм уверен, че "Фринк!" ще пробие вражеските защити, затова не се притеснявайте. Щом навлезем в атмосферата ще използвам сенсорите, за да открия "Ангелус" - кораба на ефрейтор Нерадас. Щом намерим следите им ще ги следваме, докато не намерим липсващите си хора. Имате ли въпроси?

Влизайки в поседния момент на "Фринк!" летецът,с чисто новата си униформа(засъжаление не много чиста поради нужноста да пребоядисва стените на "Безмсъртен" за 5,6,7,8...чакай за кой път?...) изкозирува на сержанта и каза:
-Редник Ради тук сър!Курс за Кесъл...*секунда по-късно*зададен.Отлитаме!Затегнете коланите и дано не сте яли много дантуински боб днес.

След като натисна няколко копчета,се чу двигателя на кораба и секунда по-късно вече корабът се носеше из необятния космос.Малко по-късно летецът зададе курс за Кесъл,хипера забръмча и направиха скок в хиперпространстовото.
-6 парсека до Кесъл сержант.След по-малко от 5 стандартни часа ще стигнем до Кесъл.
След това Ради се върна на седлото си и не след дълго задряма.Хъркането му се чуваше из целия кораб,затова някой пусна музика.Древната група AC/DC почна да се чува по-силно от хъркането на пилота и скоро всички бяха спокойни.

Kелборн се усмихна защото чу една от любимите си групи протегна се доволно и каза:
We are on the highway to hell!

С тихи крачки, подобно на ловуващо нексу, сержантът се промъкна зад спящия на пилотското кресло Ради. Със скок и боен вик "Уааагх!" той се хвърли върху него, събуждайки го от съня му. Стреснат почти до смърт, пилотът се изтърси на пода и се завъргаля ритайки и удряйки напосоки.
-Чшш, летец, по-спокойно, уа! Стига си ме ритал, бре, ей!
-Ам, ъъъ, упс, такова, прощайвате, сър! - каза Ради, докато нервно ставаше на крака.
-Нема страшно, нема страшно - отговори сержанта с усмивка. - Ама това да ти е за урок, няма да ми спиш по време на работа, ясно? Давай, сега, мисля, че е време да изкараме тази красавица от хиперпространството.
-Да, сър, веднага, сър!

Ради седна отново на пилотското кресло, докато сержантът се намести на пулта вляво от него. Присегна се и натисна едно от копчетата, което активира интерком системата на кораба:
-Колеги, след малко ще излезем от хиперпространството. Препоръчвам да се настаните на оръдейните кули. И нека Силата бъде с нас!

Едва беше свършил с обръщението си, когато "Фринк!" излезе от хиперпространството. В далечината се виждаше Кесъл, а около него можеха да се видят силуетите на няколко капитални кораба.
-Добре, Ради, напред към планетата и нека се опитаме да се промъкнем незабелязано, а? - каза сержантът, докато включваше сенсорните системи на кораба. Екранът пред него се усвети, за няколко секудни се появи надпис "Зареждане" и най-накрая системата беше готова за работа. Дади активира всички уреди и към екрана му почнаха да постъпват данни за вражеските сили.
-Такаам, отчитам четири, поправка - пет вражески кораба. Три от тях са по-малки, около триста метра. Два от тях са Карак-клас кръстосвачи, нищо страшно. Ха, третият обаче е клас "Кръстоносец". Не мога да повярвам, кои са тия момчета, че разполагат с мандалориански кораби? Имат ли някакви отличителни белези корабите им? Я, да видим, я да видим . . . - говореше си сержантът, докато компютърът отговаряше на запитването му. - Ситите ме взели, "Златните дюбаци".
-"Златните кои", сър? - попита Ради. Изцяло съсредоточен в контролния пулт пред себе си, той дори не погледна седяшия до него сержант.
-Крайно опасна наемническа организация. Знаех, че в редиците им има всякакви, но чак пък мандалорианци? Това ще е интересно. Другите кораби са . . . е, фиерфек, да гният на Хот, дано. Проклета фрегата клас-Отмъщение. Проклетото нещо е въоръжено то зъби, то е същинска оръдейна платформа! Ужас, очертава се трудна битка за "Безсмъртен". Последният кораб е стар "Действие IV" транспорт, но не представлява заплаха. Отдалечава се от планетата, най-вероятно ще направи скок в хиперпорстранството. Изчислявам евентуалния му курс, информацията може да се окаже полезна.
-Ъъъ, сър, препоръчвам ви да се държите здраво. Нападат ни вражески изтребители! До момчетата по оръдейните кули - огън, хора, огън! - кресна Ради, докато вкарваше кораба в сложна защитна маневра.

Тук оръдейна кула едно - заповедта прие.... - корабът се разтресе силно , а в същия миг Матаул натисна спусъка на оръдието - първият от атакуващите изтребители , избегна залпа , но следващият го не бе такъв късметлия - за миг проблесна ярка светлина и от изтребителя останаха само отломки.
- Един извън строя сержант ! - извика Матаул!

Келборн погледна Дади и още сънения пилот , изплю корелианската си пура и каза:
Е почва се , скачам в кула №2 !
Въоражен само с оръдията от кулата и хитовете на “MеталикА и Айрън Мейдън” Келборн започно съсредоточено да стреля към вражеските файтъри.

След няколко напрегнати минути,от вражеските изтребители остана само космически прах.Ради обаче,забеляза,че последната манерва която той направи озова "Фринк!" опасно близо да Кръстоносецът,който от своя страна почна да стреля с десет от дванаддесетте си лазерни оръдия по по-малкият кораб.Щитовете на "Фринк!" издържаха достатъчно за да даде време на пилотът да измести корабът на удобно за стрелба с цялото въоражение на кораба.
-Commensing torpedo fire(се чу от корабният компютър).
След като по едно торпедо и от двата торпедометчика се изтреля и удари Кръстоносецът,той,секунда по-късно ставаше вече само за прах за пране "Белина".

-Един от караците приближява сержант.Да стрелям ли с торпедата пак?
-Чакай...чакай...чакай...
Тогава екипажът чу Каракът да стреля и сержантът извика:
-Огън!
Няколко минути по-късно около Кесъл се носеха тонове останки от различни кораби.
-Сержант,да слизам ли в атмосферата?
-Това е риторичен въпрос мой глупави приятелю.
"Фринк!" почна бавно да се спуска в атмосферата на Кесъл.

-Уау, дали не им свършихме половината работа на "Безсмъртен", а, момчета? Отлично се справихте, гордея се с вас! - радваше се Сержанта, въпреки че една мисъл не му даваше мира: "На мен ли така ми се стори, или колегата до мен ми изхаби всичките торпеда? Този има ли си представа колко солено излизат тези чудесийки и какви контакти и връзки трябваше да дърпам, за да се добера до тях?". Все пак, призна си той, не можеше да се отрече, че Ради беше добър пилот.
-Сър, тук ли сте? - говореше Ради, но унесен от мислите си, Дади не го чуваше. Най-накрая се усети, че му говорят и се обърна:
-Ммм, да?
-Ефрейтор Нерадас, сър? Не трябваше ли да скенирате планетата за кораба му?
-А? А, о, ъъъ, верно! Да, да, пускам сенсорите. - в този момент кабината, а и целият кораб се разтресоха. По интеркома се чу нервния глас на Живкоо:
-Какво, в името на Силата, беше това?
-ПВО, ПВО! - крещеше Келборн, явно видял вражеските противовъздушни оръдия от собствената си кабина.
-По ранкорите, Ради, вкарай ни в защитна маневра! Лийт, прехвърли оръжейната енергия към щитовете! - раздаваше заповеди Дади, опитвайки се да засече позицията на вражеските оръдия.

Независимо от високата си скорост, "Фринк!" не беше равностоен противник на наземните оръдия. Един от изстрелите проби щитовете, последван моментално от йонен залп, който оцели корелианския кораб в двигалите. Те загаснаха моментално, хвърляйки звездолета и екипажа му в неконтролируемо падане към повърхността на Кесъл . . .

По дявoлите **********(много , ама много гнусни псувни) - ревеше Матаул - не стига , че беше овързан с всевъзможни колани , а и небето и каменистата повърхност на астероида постоянно си меняха местата , а от него се очакваше да отвръща на огъня на ПВО - тата . Е произведе нахалост един , два изстрела , но това си беше само хабене на енергия. И тъкмо когато си мислеше , че ще припадне от безспирното въртене.....Чу се оглушителен трясък , корабът потръпна сякаш в предсмъртни конвулсии , завиха аларми , а от камшичният удар Матаул едва не си строши врата. След около пет минути неравна борба с коланите и още десетина минути промъкване по коридорите , задръстени от преобърнати припаси и тук - там препречени от оголени жици , той се добра до пилотската кабина - там бяха сержант Дади , Ради пилотът и Келборн.Изглеждаха леко замаяни - но вече коментираха ситуацията :
- Щетите са критични - обясняваше сержанта - корпусът е променен до неузнаваемост , за съжаление повторното излитане ще е невъзможно. За щастие според диагностиката на дроидите комуникациите ще бъдат възстановени до 3/4 часа. Радарът ни работи и в момента активно сканира повърхността. Да се надяваме , че...В същото време се разнесе тънко и продължително писукане.
- Към корабе се приближават хора и то доста! Внимание всички - заемаме бойни позиции до минута! - изрева сержанта
Матаул Окачи бластерната си карабина нахлупи шлема си и затъкна вибро ножа си в ботуша....
- Редни дръж това - викана му Дади и му подметна няколко пълнителя.
- Но сър аз разполагам със цели три...
- Слушай внимателно! тези скоро ще ти потрябват. Излез през аварийният изход и заеми позиция на 350 крачки вляво от кораба.След , като заемеш позиция искам да продължиш към врага , за да го разузнаеш и веднага да докладваш , мие тук ще им подкотвим изненада Тръгвай. Ще поддържаме постоянна връзка.

Живко извади бластерното си пушкало и няколко пълнителя и зае бойна позиция.Келборн направи подобно(макар и вместо пушкало той да разполагаше с голяма тежка лазерна картечница)"Как я мъкне тоя човек?"Си помисли Ради.
Пилотът като,че ли от нищото извади някакъв бластер който на пръв поглед обикновен DC-15S(стандартният бластер на клонингите).Сложи един пълнител вътре и зае позиция до Келборн,Живко и Дади.

Kелборн се закашля , почувства силна болка в гърдите .
Залитна и падна наколене , тогава вида едно парче метал което се беше забило в лявата му предмишница. Изправи се, изрева бойния си вик и се свлече на земята като чувал с корелянски картофи.

Дади подготвяше своята "малка изненада", когато чу викът на Келборн. Обърна се и видя как командосът се свлече на земята. С бясна корелианска псувня, той включи комлинка си, свързайки се с дроида си:
-Жабо, ело тук веднага! Имаме ранен човек, трябва да го заведеш в медицинското отделение - крещеше той, докато тичаше към лейтенанта си. Разглеждайки раната прецени, че не е твърде опасна и най-вероятно Келборн щеше да оцелее . . . стига веднага да му се окаже медицинска помощ.
-Ситите го взели, защо нямаме нито един медик тук?!? - беснеше той, докато вдигаше падналия човек, за да го сложи на по-безопасно място. В този момент малкият зелен дроид-астомеханик се появи, носейки зад себе си носилка. Дади остави Келборн на нея и се обърна към дроида:
-Веднага в медицинската зала, ясно? Извади шрапнела от него, виж дали има други поражения и после в бакта контейнера. Ок? - дроидът отговори с позитивно-звучащо бибипкане и понесе Келборн към вътрешностите на кораба.

А сержантът се върна към своята изненада - огромнен метален съндък, в който се помещаваше . . . най-страховитото персонално оръжие, което той някога беше виждал. Представляваше раница с прикачени към себе си четири сдвоени дула, всяко дълго малко повече от половин метър. Бавно намъквайки раницата, той се очуди колко леко всъщност беше всичко това. Благодарение на вградените микро-репулсорлифтове цялата установка тежеше малко повече от тежка винтовка. Когато раницата най-накрая беше на гърба му, той провери енергийния индикатор и посегна назад, издърпвайки над главата и пред себе си четирите дула. Една голяма и крайно садистична усмивка се разля по лицето му.
-Сержант! Сержа-аааа, какво по ранкорите е ТОВА ?!? - очуди се Матаул. Войникът току що се беше върнал от огледа си на вражеските позиции.
-Изненадката - отоговори Дади, изплезвайки се на редника. - Давай сега, докладвай!
-Да, сър! Около един звод вражески единици са се запътили насам. Изглеждат като наемници, не са тежко въоръжени. Придвижват се на три скифа, тъй че ще тук до най-много две-три минути.
-Значи нямаме много време. Прави ли ти се "бум" или смяташ да разчиташ на таз' твоя карабина?
-Зависи. Получаваме ли допълнително заплащане, ако избием най-много врагове?
-Не, но този с най-малко убити ще черпи следващия път в канината.
-Ясно, значи искам "бум"!
Сержантът му посочи друг сандък.
-Давай, ето там има един Мерр-сонн ракетомет. Гледай поне един от скифовете да хванеш. - посягайки отново за комлинка си, той се свърза с Ради и Живкоо - Момчета, заемаме позиции около кораба. Ползвайте парчеата отломки от корпуса като прикритие. Чакаме да се доближат лошковците и Матаул да прозиведе изстрел с ракетомета, след което ги попиляваме!

Матаул домъкна ракетомета да една от пролуките и използва "умното прицелване" за да уцели един от двата скифа.След като Матаул възпройзведе изстрела един от скифовете беше спейснът.
Ради домъкна едно парче от отломките до друго,което пък беше до останалата "не-счупена"част от кораба.Извади бластера си на който пишеше "Куат Драйв Ярдс" и сложи един пълнител вътре.
Живко извади неговата DC-15A бластерна пушка и се прикри до края на не-разбитата част от "Фринк!"

В момента, в който първият скиф се взриви, сержантът се подаде от укритието си. Със сваления си и активиран счетворен отвръщател той мигновено откри огън по враговете. Оставащите скифове се отклониха от курса си, отчаяни избягвайки бластерните лъчове на сержантското оръжие. Същевременно наемниците на тях откриха огън по позициите на републиканските войници. Един от изстрелите премина твърде близо до сержанта, примуждавайки го отново да потърси прикритие. Скрит зад парче отломки, той огледа хората си. Матаул беше захвърлил ракетомета, отново прибягнал до карабината си и заедно с Ради активно притесняваха единия от скифовете. Подготвяйки се отново да се покаже, Дади кресна:
-Мат, цели се в пилота!
И отново насочи погледа си към собствената си мишена. Откри огън, част от изстрелите му оцелиха корпуса, разтрисайки скифа доста сериозно, пробивайки го на няколко места. Хората на него прециниха това като знак за напускане и скочиха от палубата, същевременно насовайки оръжията си към сержанта, който биде отново принуден да се прикрие. Залягайки зад ипровизираното си убежище, той посегна към колана си и откачи един термален детонатор.

Keлборн се оказа в неловка ситоация, легнал на кошетка и превързан. Загледа се към своя бластер на който пишеше от лявата страна "Brothers in Arms" грабна го и се затича навън.
Сержанта метан своя "TD" Келборн се прикри до него и каза:
Мммм Приятно време имаме тука а и тази миризма на изгорени хуманоиди направо е супер МУА *мяста с уста*

Взрив.Бързо залягане.Отвръщане на стрелбата.Пак прикриване. От 5 минути Матаул повтаряше активно последните две действия. Ради от доста време се бе притиснал към земята , а земята около него направо вреше от отправените към него изстрели. Сержaнта Бе притиснат от настъпващия неприятел...Положението ставаше лошо... Точно този момент в битката се включи Keлборн. Макар и ранен той с боен вик се втурна срещу неприятеля шеметно стреляйки с бластера си. Гърдите на наемника стоящ срещу него буквално се изпариха под напора на бластерните изстрели. "Какво по - дяволите си мисли , че ще направи?Ще го разкъсат на парчета" - помисли си Матаул.Враговете се бяха стъписали само за миг.Ето защо той не се замисли повече - напусна прикритието си и с боен вик се втурна към неприятеля. Заби камата си във слабините на първият изпречил се пред него.Разби челюстта на втори и се приготви да стреля , когато близо до него се взриви детонатор.Взривната вълна го Отхвърли , той силно удари главата си и от устата му блъвна кръв.Погълна го чернота...От далече се чуваха само все по затихващите бластерни изтрели и все по силният но изкривен глас на сержанта.

"Ееее значи,от де ги вземат толкова хора на тая планета тия дюбаци??"Си помисли Ради.Той реши да рискува и да стреля по някой,оставайки лесна цел за момента.Той бърза да стреля и повали един лошко тъкмо слязал от някакъв дошъл от нищото скиф.Ради се прикри и без да иска използва оръжието от което всички негови приятели се страхуваха като малък-блатен газ(метан).Той се надяваше поне това да спре нашествието на "Златните дюбаци",но уви,само един наемник умря от погнус.

От що-годе нормална и цивилизивона битка, сражението изведнъж се бе обърнало на кърваво меле. Бластерите се бяха превърнали в бухалки, а добре прицеленото коляно или лакът беше най-страховитото оръжие. Сержантът отдавна бе захвърлил тежкия овръщател, енергийната клетка на бластера му се бе изчерпала, а пред него стоеше поредния наемник. Бластерната му винтовка бе дигната и насочена към Дади, а на лицето му бе изписана извратена и зъбата усмивка. Натисна спусъка, а серкантът затвори очи, очаквайки неизбежното . . . което така и не дойде. Оръжието не произведе изстрел, а наемникът бе по-шокиран дори и от стоящия пред него сержант. Който прецени, че тази възможност не бива да се подминава и се хвърли срещу врага си, поваляйки го на земята. Първо избута надалеч винтовката, след което заби юмрук в стомаха на наемника, изкарвайки въздуха му. После го прикова с двете ръце на земята и с все сили заби главата си в лицето на противника си. Чу хрущящ звук и предположи, че най-малкото му е разбил носа. С бързо движение посегна към колана на лежащия под него мъж и откачи висящият там бластер. Натисна няколко пъти спусака и усети как тялото под него спря да се съпротивлява.

Сержантът се изправи и се огледа. Келборн, макар и ранен, се представяше като достоен мандалорианец - в краката му лежаха двама мъртви наемници, а срещу него се биеха още два бъдещи трупа. Преценявайки, че няма нужда да помага на опитния командос, Дади се огледа за останалата част от отряда си. Матаул не се виждаше никъде, а Ради се беше прикрил зад една скала, борейки се срещу последния останал скиф. В този момент обаче хората на него прецениха, че водят изгубена битка. От тридесетте души, които бяха нападнали бяха останали около половин дузина. Пилотът на скифа обърна машината наобратно и след секунди от тях бе останал само вдигнат прах от бързото им отстъпление. С горда усмивка на лицето си, сержантът се свлече на земята. Адреналинът напускаше тялото му и всичките малки и големи болки и нови рани дружно се обадиха. Всичко почерня и Дади изпадна в безсъзнание . . .

малко по-късно . . .

-Ъъъм, сержант? Сержа-а-ант? Жив ли сте?
Гласът идваше отдалеч. Ръчкането в ребрата беше твърде близо обаче, и имайки предвид болката, която чувстваше там, сержантът веднаг се свести. Над него се беше надвесил Ради, а в ръцете си дърхеше бластер.
-Момче, спри да ме ръчкаш с тоя пистоет и ми намери малко бренди. - речта на сержанта бе накъсана. Трудно си поемаше дъх, тъй като освен болки в ребрата чувстваше, че има проблеми и с бая други части от тялото си. А на всичкото отгоре беше и замаян. Явно онзи наемник, в който беше забил главата си, ще да е имал доста здрав череп. Така или иначе, всичко това щеше да се оправи след чаша корелианско . . . или две . . . най-добре цяла бутилка. - Ради, вземи освен това, ако обичаш, обезболяващи, бакта превръзки. Предполагам, че на всички ни ще ни трябват след тази битка.
-Да сър! - пилотът тръгна към кораба с леко накуцване. Но изглеждаше, че това е единственото му по-сериозно нараняване. Междувременно сержантът бавно се изправи на крака и се огледа. Келборн се бе надвесил над тяло, което се оказа, че всъщност принадлежи на Матаул. Бавно и с доста охкане и пъшкане сержантът стигна до двамата. Редникът беше буден, но въпреки това изглеждаше доста зле, затова сержантът се обърна към мандалорианеца:
-Лейтенант, какво става?
-А, нищо сериозно, шефе. Най-вероятно момчето просто е било твърде близо до някой взрив. Ще го дигнем веднага на крака. Едно обезболяващо, малко превързки и стимуланти и ще е като нов.
-Ами ти?
-Пфф, това ли? - каза с насмешка войника, посочвайки с палец раната в гърдите си. - Бронята пое по-голямата част от удара. Можеше да е доста по-зле. Все пак и аз ще друсна малко стимове, за всеки случай.
-Всички ще се нуждаем от доза химия, за да успеем да завършим мисията си. Което ни поставя пред следното решение - какво правим сега?

Ради закуца до това което до преди беше пройзведение на изкуството(и на Корелия).Навсякъде имаше отломки.До контролното тъбло се отвори един шкаф,пълен с още корелиански творения(този път,не само,че не бяха сериозно счупени,но и бяха няколко бутилки с бренди).Пилотът взе една от бутилките,сложи я в опърпаните останки от раницата му и продължи да претърсва корабът.След около минута,той се натъкна на това което преди е било медицинското помещение и намери каквото му трябваше:превръзки,обезболяващи и стимуланти.След това той се закуца към местоположението на сержанта,Келборн и Матаул.

Когато Ради се върна, той завари сержанта и Келборн да спорят ужесточено за следващото им действие. Точно в този момент мандалорианеца беше взел думата, по простата причина, че явно имаше повече сили да вика:
-Мисията ни е да намерим и спасим Неро, както и онази девойка! Когато армията дойде - те ще се погрижат за наемниците и за оръжията тук!
-Продължаваш да не разбираш, по ранкорите! Армията няма как да дойде, ако не спрем проклетите ПВО установки!
-И как точно ще ги спрем? Матаул е ранен, ти си ранен. Само аз и пилотчето надали можем да направим нещо. Да не говорим, че изобщо не знаем къде са тези установки!
-Ъъъ-ъъъргх - беше приносът на Матаул към разговора. Макар и без сериозни травми, експлозията го беше разтресла сериозно и той все още не беше в стабилно състояние. Стенанието му обаче привлече вниманието на сержанта. Той се обърна към Ради:
-Провери го с един медисенсор и виж какво можеш да направиш за него.
-Да, сър, веднага, сър! - отговори пилота и се зае с ранения войник. Междувременно сержанта се обърна отново към Келборн:
-Добре. Признавам, че Мат е зле. Но аз и ти - един командос и един сержант - бихме могли да свалим защитите? Историята неведнъж е доказвала, че малка и опитна група хора често превъзхожда голямата армия.
-Дори и да успеем - и не казвам, че се съгласява - но, в името на спора, въпреки това не знаем къде са тези оръжия. И аз лично нямам намерение да претърся цялата планета за две ПВО установки.

Сержантът се усмихна, усещайки, че може да убеди човека пред себе си, и отговори:
-Знаеш, че "Фринк" е . . . - припомняйки си състоянието на кораба си, Дади се поправи - беше . . . екипиран с висококапацитетен сенсорен пакет, нали? Докато стреляха по нас успях да установя къде са оръдията. Освен това успях да засека и остатъчен енергиен пулс близо до един от градовете. Сенсорите не са напълно сигурни, но най-вероятно именно това е корабът на Неро.
-Тези твой сенсори, какъв е шансът да са прави?
-Ам, ами нищожен - около 93, може би 94 процента?
-Харесва ми тази твоя техника. Добре, значи пращаме пилотът и редника в града, за да търсят Неро, а ние с теб отиваме към ПВО-тата. Които са защитени от поне един взвод войници. Кофти шансове.
-Шансовете са без значение, важно е умението. - каза сержантът, а на лицето му се изписа типичната корелианска самоуверена усмиква.
-Ранкорите да ме изядат, дано, но така е! Добре, последен проблем - как ще стигнем до там? И как тези двамата ще стигнат до града?
-Лесно, другарю, лесно. В трюма на кораба има два спийдъра. Ради и Матаул ще вземата единия, а ние с теб - другия.

Обръщайки се към клекналия до Матаул пилот, сержантът продължи:
-Ради, как е той?
-Добре, сър. Дайте му час почивка, докато стимулантите почнат да действат, и ще е като нов.
-Отлична работа, летец. Чу каква ви е задачата, нали? Е, има още. Първо, искам да вземете с вас и Жабчо. И гледай да не го строшиш, както направи с кораба ми, а? - макар и тонът на сержанта да беше сериозен в очите му не се четеше укор. - разпитайте за Нерадас и Драутран, като гледате да не се набивате на очи. Освен това искам да видите какво може да разберете за "Дюбаците" - защо са тук, къде им е базата. Само събирайте информация, в никакъв случай не търсете конфронтация. Освен това сега ще събера данните от скенерите на "Фринк!" и ще ти ги дам. Искам да се доберете до холопредавател и да се свържете с флотата. Предийте им данните, както и всичко, което успеете да разберете, ясно?
-Да, сър! - отговори Ради и козирува.
-Добре, тогава. Свободно - един час почивка. Събираме каквото можем и каквото ни трябва от кораба и го оставяме. Да се надяваме, че никой няма да я разграби докато нас ни няма . . .

Матаул и Ради , заедно със Жабчо пътуваха към града. Матаул за последен път провери дали бластерът му е добре скрит в ръкава.Това оръжие му беше любимо - малко с голяма огнева мощ и с енергиен заряд достатъчен за 4 минути непрекъсната стрелба.Той бе взел камата си и два термални детонатора за всеки случай.Бе облечен в цивилно облекло , както седналият на шофьорското място Ради. Пилотът също бе взел бластер. От време на време се "обаждаше" и Жабчо
- Не , не очакваме да се стигне до бой.Ще свършим работата си доста бързо! Успокояваше го Ради.Матаул само се надяваше той да беше прав.
- Влязохме в града след около 15 мин. каза Ради.
- Хъм добре.Но ми се струва , че хората тук са доста напрегнати.Постоянно на щрек. Ще трябва да бъдем внимателни.Хайде да се насочим към местната кантина за по едно питие и да видим дали няма да научим нещо.