Спасителната акция

В градската кантина,макар и по-весело от останалата част от града все пак и тук някои хора бяха напрегнати.Матаул,Жабчо и Ради потърсиха място за сядане и скоро намериха такова.
Ради се огледа.Той не беше много сигурен с кого да говори и затова отиде при бармана и каза:
-Барман.Две чаши корелианско за мен и приятеля ми там-Ради посочи към масата където седеше Матаул.
-Идват-се чу от бармана,последвано от мрънкане,от което Ради разпозна думата "дюбаци".
-Как е бизнесът?
-Зле и половина-каза търсещият корелианско бренди барман.Дюбаците идват почти всеки ден и грабят хората,разстрелват тези който не им плащат данък и веднъж счупиха прозореца на къщата ми!
-Знаеш ли случайно нещо за дюбаците?
-Дойдоха преди около месец-два.Казват,че имат база не далеч от тринайста мина.Държат се сякаш са владетели на Кесъл-блокират планетата,налагат данък на нас обикновенните хора и дори чух,че са нападнали няколко от мините.Няма бренди.Забравих,че го изпиха всичкото.Искаш ли уиски вместо това?
-Става-каза пилотът.Той занесе уискито на Матаул и му каза какво научи.Жабчо записа всички и скоро групата потегли.

Скоро след като Матаул и Ради потеглиха, Сержантът и Келборн се качиха на собствения си спийдър и отпътуваха. Според информацията от сенсорите ПВО установките се намираха в хълмиста местност на приблизително четирдесет клика от мястото, където "Фринк!" се бе разбил. От стратегическа гледна точка подобно разположение бе идеално - прикрието, осигурено от хълмовете, би попречило на кораб да засече капана от космоса. Оръдията ставаха видими едва в ниската орбита, но тогава вече би било твърде късно.

Сержантът бе облякъл униформата на един от наемниците. Реално тя не се отличаваше по нищо от нормалните му дрехи, освен с яркия златен триъгълник, пришит на гърба й - знакът на "Златните дюбаци". Келборн пък, бе преценил да остане с мандалорианската си броня. Освен по-добрата защита която тя предлагаше, повечето мандалорианци ненавиждаха да се разхождат без своята броня. В случая тя нямаше да застраши мисията им, защото щом в космоса бяха попаднали на мандалориански кораб, то най-вероятно и на повърхността щеше да има мандалориански бойци и Келборн нямаше да се различава от тях.

Двамата пътуваха в абсолютна тишина, мислите им фокусирани изцяло върху чакащата ги тежка задача. Скоро навлязоха в хълмистата зона и труднопроходимия терен забави напредъка им, но успяха да премината безинцидентно. Достигнаха върха на едно възвишение и пред тях се откри гледка към вражеското укрепление. И двамата слязоха от спийдъра и зялагайки, извадиха микробинокълите си, за да огледат вражеската позиция.

-Броя пет сгради. Четири от тях са нашите установки, петата прилича на обикновена казарма. - Каза Дади.
-Значи по две оръдия на човек, нали?
-Е, ако мислиш, че няма да се справиш бих могъл да взема три. - пошегува се сержанта.
-В такъв случай аз ще се погрижа за казармата - не му остана длъжник мандалорианеца.
-Чакай, чакай, нека се опитаме да го направим тайно и тихо, а? Нека не привличаме излишно внимание.
-Пф, тамън се зарадвах. Добре, ти си шефа. - примири се Келборн.

ПВО установките всъщност представляваха стандартни ракетни батареи. Всяко оръдие имаше прикачено към себе си по четири ракети. Реално обаче не това беше проблемът на двамата войници, а патрулите, които обикаляха базата.

- Бихме могли да изчакаме до вечерта, ако е тъмно по-трудно биха ни открили и би било по-лесно - предложи Дади.
-Грешиш. В момента не знаят, че идваме и не са подготвени. Когато обаче ония момчета, които разбихме при "Фринк!" се приберат в базата си и докладват, то тези тук ще затегнат сигурността. Затова е по-добре да действаме сега.
-Добре, убеди ме. Планът е лесен - един термален детонатор сам по себе си не би могъл да свали цяла установка, но ако го прикачим към една от ракетите, то това вече би било голямо бум.
-Ясно. Детонатор, ракета, бум. Повтори. После бягаме.
-Именно - отговори Сержантът. Двамата се изправиха и поеха дъх. - Успех, колега.
-Оя, нер вод! - отговори Келборн на мандалориански и двамата се спуснаха по склона на хълма.

Келборн и Дади залегнаха зад един храст.
-Имам нещо което много ще ни помогне.Каза Мандалорянеца и бръкна в раницата си и изкара два колана със стелт генератори.
-Взимай и бъди предпазлив ще огледаме какво става по детайлно и тук след 30 мин. Каза Келборн нахлузи колана и изчезна.